Разковниче...

Разковниче…

Понякога играем с тебе шах,

аз фигурите местя и притихвам,

усещам твоя неподправен страх,

във звездното замислена премигвам.

Играем на раздели и любов,

на нови срещи – там сред ветровете,

небесният вълшебен благослов,

ни връща пак щастлив по бреговете

на моята и твоята душа,

орисани да се обичат вечно

и все да сливат своите крила,

в пространствено щастлива безметежност.

Аз побеждавам смело и докрай,

попивам в твойта непреходна същност,

отвеждам те в изгубения Рай,

споделям с теб забравената мъдрост.

Разхождаме се в буйните гори,

във други измерения се реем,

оставят нежност нашите следи,

докато с радост скитаме и сеем,

онези семена на сладостта,

с които все израстваме във дните,

с които се запазва младостта,

а пътя към безкрайното открит е.

До утрото матирам всеки стон,

отронен от душата ти любима,

а после с теб във атомен синхрон,

отново се събуждам аз ранима.

Така ще бъде. Свикнах със това,

да бъдем най-далечни но и близки.

И зная пак ще стане вечността,

разковниче на мислите ни чисти.

04.02.2019г.

Елица