Пренаписано...

Пренаписано…

През времето вървя и слушам птиците

събирам в мене слънчеви лъчи,

попива все надежда във зениците,

една мелодия от минало звучи.

Държа в ръката скиптър и разпятие,

сподирят ме приятели добри,

ний всички сме във нямо съзаклятие,

пленени от забравени мечти.

Финална битка чука на вратата ни

и знам доброто пак ще победи,

далеч ще се търкулне самотата ни,

стопени ще са тъжните следи.

Горчива нежност тихо ще разпръсна

сред хиляди дървета и цветя,

аз силата докрайно ще си върна,

в небесното отново ще блестя.

Една любов остава моя истина,

душата ми в ръцете си държи,

за тебе, хей хлапако, съм измислена,

бездумно шепнат моите очи.

Преплетени съдби от цяла вечност,

китарен звън и много светлина,

съдбата ни римувана с човечност,

светът ще пренапишат в тишина.

25.09.2019г.

Елица

*****