Чаша тишина...

Чаша тишина…

Във чашата ми пее тишина,

орисва ме да бъда силна,

живея в ритъм с други правила,

по пътя крача светла и стабилна.

Оставих спомените зад гърба,

пак времето във мен е спряло,

не съм пленена вече от страха,

виж, слънцето вълшебно е изгряло.

Компасът ми е само любовта –

онази вечност вятърна в кръвта ми

и знам ще се завърна на брега

побрал във своето сърце света ми.

26.09.2019г.

Елица

*****