Somewhere in the wind....: До изгрев слънце…

четвъртък, 26 септември 2019 г.

Играхме с тебе шах до изгрев слънце

и тихо си шептяхме за любов,

покълна вътре в мен отново зрънце

на тихия божествен благослов.

Изгубваше се в моята безкрайност,

възраждаше се после от звезди

и с някаква нестихваща омайност,

чертаеше във мене ти следи.

Оставих ти се – вятърна и крехка,

потънах с нежност в твоите очи,

а после по безименна пътека,

от тебе си отидох във зори.

Ала остана твоя звук във мене

отекна като писък във деня,

притисна ме забързаното време,

в акорда му усетих как горя.

И пак записахме пореден спомен

по някакви щастливи правила -

небесен знак, като света огромен

на феникс със разперени крила.

Оставаме един във друг вклинени,

душите ни осъдени трептят,

ала накрая, знай, ще сме спасени

над вечността съдбите ни ще бдят.

26.09.2019г.

Елица