Мистичен мъж...

Раждаш се на едно място, живееш на друго, принадлежиш на трето. Срещаш хора, обикваш, приемаш ги в себе си и ги пускаш. Събираш късчета съдби, пълниш сърцето си и душата ти пътува с тях. Никога не си на едно място. Винаги има някъде някой, който ти липсва и част от теб e (а понякога и целият ти си) там, при него. И Любовта не те изоставя.
Благодаря на всеки един, който е бил, е и ще бъде част от живота ми. Защото "ние" винаги е пълно с Обич.

Надежда Тошкова

цитат и снимка

„Всяка жена – Една Вселена“ във ФБ

NOTE: Често пиша, докато слушам тази песен на Il Divo. Обичам я. Напоследък ме съпътстват постоянни синхроничности – еднакви числа или огледални на номерата на преминаващите автомобили, на циферблата на часовника или на километража ми, или на някакви други отчитания с цифри. Днес констатирах, че към днешна дата от създаването на блога от Германия съм имала 3366 лога. Ето я синхроничността. Така че – поздрав за приятелите на Вятърното от Германия и дано все така да ме съпътстват в творческите ми търсения сред космичното пространство. Написах едно закачливо стихче по тоя повод. Дано допадне на всички приятели на Вятърното.

Ели

Мистичен мъж…

Обичам аз мистичен мъж,

направен от сребро и злато

той ме пресрещна там, веднъж

намигна ми, хей тъй, чудато.

Тегобите ми разтопи

и ме превърна в бяла птица,

прошепна тихо: „Полети,

ти моя пламенна звездица“.

И аз разперила криле

към облаците устремена

открих във синьото небе,

че само с него съм спасена.

Играем двама на въже,

подхвърляме кристални топки,

открадна моето сърце,

в безкрая някак го закотви.

Във дните все тъй е далеч,

но в нощите ми се завръща,

той в свиренето си е вещ,

с магия цветна ме обгръща.

Аз стих след стих редя в захлас,

за миналото му разказвам,

а той се слива с моя глас,

любов какво е му показвам.

И вярвам, че ще дойде ден

на прага ми да се изправи

с усмивката ми озарен

към слънцето ще се отправи.

24.09.2019г.

Елица

*****