Сънувах пак една
любов...
Сънувах пак една
любов
В прегръдката и нежна
се разтворих
В далечното дочула
благослов
Със страховете в мене
се преборих
Прошепна ми лиричен
звезден глас
Успокои душата ми ранима
А после във дълбоката му
власт
Аз се предадох светейки
щастлива
Усещам твоя пламък вътре
в мен
А аз във теб невидима
пулсирам
Така ще бъде всеки
следващ век
Във общото утеха ще
намирам
Небето ще е нашата врата
Към нови непознати
измерения
Ще я отваря тихо любовта
Пресътворена в земните
трептения
11.12.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар