Между Изток и Запад...
От всичките посоки на света
при всеки изгрев следвам изток
по своя път разлистена трептя
попивам във копнежите неистово.
Прегръщам вятъра и все вървя
към моето жадувано далече
подобно свещ магическа горя
и търся свойта непозната истина.
Когато залез тихо се снижи
от райските измислени вселения
на запад моята душа лети
и гони слънцето във цветни бдения.
Така минават часове и дни
щастлива съм във вечното препускане
сърцето ми рунически тупти
и отброява миговете сбъдване.
И чакам бяла с трепет вечността
и моята сънувана сакралност
отново ще е стожер любовта
във нова доизмислена реалност.
15.12.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар