Заспала…
във моите усмихнати следи
във тази зима грее слънце
попиват радост светлите очи
покълва в мен щастливо зрънце
канелените облаци летят
по синьото небе красиви
душите им раздиплени шептят
във формите им странно причудливи
земята диша с бавен реверанс
и птици спят замислени в гнездата
живота ни във тихо бял каданс
сърцата ни подрежда по местата
забавя времето магичен ход
препускащи стрелките се смаляват
реката търси вечния си брод
мечтите и мъгли изпепеляват
на пролет чак ще дойде отдалеч
вълшебен коннник – син на ветровете
предвестник на отколешен копнеж
той ще стопи с усмивка ледовете
ала сега природата заспа
и цветовете си безгласна засънува
във сънищата вяра разпиля
а после към безкрая отпътува
13.12.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар