Ще те очаквам до самия край…
дори във тези зимни времена
аз си представям твоята усмивка
обхваща ме забравена тъга
по старо време и една отбивка
отронва се невидима сълза
и тихо в скута ми небрежно пада
завивам се смълчана със нощта
така далеч от твоята ограда
а бъдното в косите ми шепти
отново ме превръща в птица
свободна пак душата ми лети
в космическата атомна зеница
ще те очаквам до самия край
при моето сърце да се завърнеш
и пак земята да превърнем в Рай
снагата ми със нежност щом прегърнеш
22.12.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар