Отново...

NOTE: Отново препускам самичка по дългия си път до работа и обратно. Гледам с други очи полетата, дърветата, сменящите се пред погледа ми пейзажи. Едно спокойствие се е настанило в сърцето и душата и се усмихвам. Тактувам и си пея в хор с радиото, а по него – все любими песни. Не карам бързо. Натискам педала на газта достатъчно и следя с очи километража. Мисля си. В съзнанието си виждам далечни хоризонти, слънцето грее и в нощите, чувам плисък на вълни и осветени от доброта и свобода плажове. Време беше да възвърна у себе си хармонията и равновесието. Благодаря на декември, че ми комулира сила и ми върна независимостта, която за дълго бях приспала дълбоко у себе си. Знам, че случвам вълшебствата ежедневно, а най-щастливите мигове тепърва предстоят.

Елица

07.12.2016г.