Боси мисли по тревата…

Боси мисли по тревата…

Стъпвам във зелената трева,

босите ми мисли се разстилат,

после се превръщам в синева,

а крилете ми далеч отлитат.

Бягам по небесната дъга,

спринтът е на дълго разстояние,

къпя се щастлива във дъжда,

после паля северно сияние.

Срещам се със птици и цветя,

шепотно ги карам да се смеят,

във космична бяла тишина,

куп щурци за бъдното ми пеят.

Аз си следвам само любовта,

тя чертае моята посока,

води ме напряко през света,

към река вълшебна и дълбока.

На брега в очакване стои,

див орел със поглед като хала,

тайна за безкрая той таи,

и за моята звезда изгряла.

Срещаме се после се мълчим,

времето завинаги се спира,

от копнеж нестихващ се топим,

а душата ни в едно се сбира.

Сбъднали съдбата си докрай,

тръгваме към пето измерение,

там ни чака стария ни Рай,

и магично ново сътворение.

31.07.2017г.

Елица

*****