Тя (врагът)…
Омразата И древна е била,
душата ми строшила е отдавна,
живяла е по гнили правила,
на своята планета ретроградна.
Завиждала на моите крила,
на волността ми в истина родена
и за това че имам обичта,
на птицата вълшебно сътворена.
Към нея съм била добра,
каква е всъщност аз не подозирах,
летейки във космичните поля,
кроежите и тъмни не съзирах.
Пострадах и едва ли не умрях,
угаснаха със мен без глас звездите,
но някак си в безкрая оцелях,
и съхраних в дълбокото мечтите.
Измина много време от тогаз,
душата ми укрепна извиси се,
шепти ти тихо всеки ден и час,
а болката невидимо топи се.
И знам че Тя ще трябва да плати,
за цялата нанесена тегоба,
от тази смърт света ще се спаси,
във приказка магическа и нова.
14.07.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар