Под източното вятърно небе…
Препускам по познатия си път,
а мислите за бъдеще ме гонят,
пак птици във простора ме зовът,
мечтите ми замислени се ронят.
Усещам те невидимо във мен,
във костите ми зажаднял се скиташ,
от моята вълшебност запленен,
в съдбата ни неистово пулсираш.
Ще ме достигнат твоите ръце,
във пламък щом везните се прелеят,
под източното вятърно небе,
душите ни в единство ще се слеят.
21.07.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар