снимка
страничка Art-Graphik
във ФБ
Вятърния глас…
Редят се в мене думи на надежда,
за стари и забравени места,
душата надалече ме отвежда,
в красивата ни източна земя.
А там е бяло, пълно е със нежност,
крилата са големи и летят,
в една щастлива и кристална вечност,
следите ни отново ще блестят.
Очаква ни свободното пространство,
и звездните безкрайни висини,
натам вървим със кротко постоянство,
във своите вълшебни дълбини.
Светлика ще е нашата посока,
а слънцето ще пее пак за нас,
в една мечта магично светлоока,
досбъднат ще е вятърния глас.
17.07.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар