Powered By Blogger

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Ще те чака моята душа…



 
снимка
страничка Захир във ФБ




NOTE: Нещо ми стана. Просто седнах и написах три, на един дъх, а сега ми е време да отлитам към дома. Понякога мислите за Тебе са толкова силни. И се излива като река. Става бурно. Летящо. Устремно. Като невидимо опънато въже през времето и пространството. Едно усещане, което ми дава сила и ме държи само горе във високото! Аз ще чакам. Ще Чакам! Колкото е необходимо! Има само напред и нагоре! И вяра. И безкрайна обич!

Ели

Ще те чака моята душа…

Ще те чака моята душа,
тихичко ще трепка в равнината,
ще те води в тази тъмнина,
силата си скрила в светлината.

Ще достигнеш моето небе
и очите ми кристално бистри,
в твоето магическо сърце,
вече пеят мислите ми чисти.

Пак ще бъдем звездни и добри -
верни стражи – дар за световете,
нашите преплетени лъчи,
надалеч ще стигнат с ветровете.

06.07.2017г.
Елица




Пак ще блесне нашия печат….

Ще ти шепна тихо отдалеч
и ще чакам тук да се завърнеш,
бавничко ще крача просто в Днес,
с вярата че пак ще ме прегърнеш.

Мойта звездна бяла светлина
пътя ти във нощи ще огрява,
общата ни вятърна съдба,
всеки страх без време ще стопява.

Пак ще блесне нашия печат,
а крилете ни ще се разперят,
в синия вълшебен необят
отговор мечтите ще намерят.

06.07.2017г.
Елица




Птицата от друго измерение…

Съзирам те във първата зора
и в залеза целуващ равнината,
приличаш ми на песен и мечта,
на вятърна усмивка в тишината.

Сънувам те и тихичко съм в плен,
пред теб танцувам със нозете боси,
светът ми е докрай осъществен,
а слънцето към бъдното ме носи.

Пази ме в тебе – шепнеща вода,
и птицата от друго измерение,
завинаги съм в твоята душа –
едно космично цветно единение.

06.07.2017г.
Елица


 

 *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар