За кратко…
По-силна от смъртта е любовта ни,
предречена във стари времена,
а чувствата в дълбокото заспали,
ме тласкат все към тебе във нощта.
Скалисти брегове, вълни, морето,
потъвам пак във твоето сърце,
а съзаклятник все ни е небето
в копнеещите вятърни ръце.
Различна съм – тъй малка и ранима,
една звезда от много векове,
ала със тебе винаги щастлива
в откраднати за кратко часове.
Преплетени тела и шепа нежност,
солената ми кожа и сатен,
в очите ми стаена кротка вечност
и твоя свят от мене озарен.
До изгрева оставам в необята
на силната ти пареща душа,
а с утрото разперила крилата
отново съм войник сред тишина.
12.03.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар