Без теб...

Без теб…

Вървят си дните тихичко без теб,

изгубват се във прашни коловози.

Дочувам ли от птиците ответ,

на моите измъчени въпроси?

Усещаш ли сърцето ми с копнеж,

сънуваш ли крилете ми огромни

и вечния ми вятърен стремеж

лекуващ твойте огнени пробойни?

Замлъкнах вече. Спомен съм сега.

Реалността е мое вдъхновение,

но общата ни атомна съдба,

все тъй ще ни държи във единение.

05.03.2019г.

Елица

*****