Тъй дълго...

Тъй дълго…

Тъй дълго чаках твоя звезден глас,

да ме намери в земната реалност,

отдавна съм във неговата власт,

сред тихата космическа сакралност.

Намери ме и в мене се стопи,

потъна в моите вълшебни бездни,

духа ми със безкрай съедини,

сред купища смълчани неизвестни.

Превърна ме във истинска жена,

която знае своята посока,

надяна ми магически крила,

в една любов нечакано дълбока.

В далечното останах да блестя,

но също вътре в теб докрай живея,

със твоя пламък вятърна горя,

над облаците ангелска се рея.

Ще донапиша нашите следи

и доброта след мене ще оставя,

а общите магически мечти,

на слънцето, аз знам, ще завещая.

07.03.2019г.

Елица

*****