Пътуване на Ин и Ян...

Пътуване на Ин и Ян...

Войници бяхме някога със теб,

калени сме в безбройни битки,

духът ни от безкрая озарен,

живееше живот на скитник.

Летяхме в заледените тайги,

по стръмни върхове блестяхме,

все още във дълбокото боли,

но в хиляди посоки оцеляхме.

Прегръщаше ме кротко във нощта,

шептеше ми уютни нежни тайни,

не се усещах никога сама,

по пътища познати и незнайни.

Една любов ни беше пътен знак,

крепеше нашта вятърна природа,

тя силна бе и в светлина и в мрак,

досбъдната най-трайно във простора.

Но после в миг пречупи ни смъртта,

останахме самотни и далечни,

във земната дуална синева,

ний не веднъж пламтяхме като свещи.

Вървях към теб в поредния живот

и ти към мен вървеше като вятър,

сред бурите усетил моя зов,

ме търсеше като любим, като приятел.

Финална песен пее днес света,

откриха се душите ни горящи,

ще се завърне с трепет вечността,

по стъпките ни огнено трептящи.

10.01.2018г.

Елица

*****