След нас ще се посипе
тишина...
Аз все те търся в
синьото небе -
болезнен
спомен, прошка и награда,
дълбоко там
– във моето сърце,
със теб
оставам вечно някак млада.
Поглъща
ме безумния копнеж,
по твойта
светлина все тъй красива
и моя вечен
вихърен стремеж,
накрая да
съм огнено щастлива.
Усещам стъпките ти
във нощта,
когато ме
пронизваш във съня ми,
а после пак
по стари правила
в далечното
се скриваш от брега ми.
Ще ме прегърнат
твоите ръце,
във вихрен
танц душите ще се слеят,
защото теб
те има съм добре,
а нашите
мечти ще оцелеят.
Накрая ще сме вятър и
река,
прашинки
две в безкрайното начало,
след нас ще
се посипе тишина
от вечното
космично огледало.
09.01.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар