Първата книга за 2018-та, която прочетох е „Вината в
нашите звезди” на Джон Грийн. Докосна ме изключително дълбоко. Някаква странна
смесица от реалност и сакралност и някъде по средата избора на героите да бъдат
себе си докато се опитват да преодолеят най-голямото изпитание в живота си – да
извървят тежкия отреден път, паралелно изживявайки най-вълшебното приключение
за душите им наречено Любов. История за
тинейджъри на ръба на смъртта, разказана като за възрастни.
Вината в нашите
звезди...
Виновни са звездите
ни, че греят
и ни
обгръщат кротко с топлина,
че тихичко
във сънища се смеят,
преплитайки
мечтите с тишина.
Разбират наште
вятърни посоки
по някакви
сакрални правила,
очите им
неистово дълбоки
ни сбъдват
сред вселенска синева.
Превръщат ни във
песен и молитва,
във огнено
очакване за дъжд,
понякога в
забравена реликва,
открита във
безкрая отведнъж.
Те просто са пазители за
вечност
на нашата представа за
любов,
изпълнени със тиха бяла
нежност
над нас посипват своя
благослов.
Ще се изгубим в тяхната
окръжност,
разперили в безвремие
криле,
попили от космическата
мъдрост
ще пренапишем общото
небе.
14.01.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар