Somewhere in the wind....: По стръмните пътеки на душата…

петък, 19 януари 2018 г.

По стръмните пътеки на душата,

пробягват мойте тихи пръсти,

заключила съм в бяло светлината,

сред мислите ми вятърно лъчисти.

Далече съм от теб, насред съдбата,

през бурите вървя все по-нагоре,

а ти ме следваш ням сред тишината,

във всяко следващо звънливо Утре.

Простила съм ти миналите рани,

било е в друг живот и тъй отдавна,

но чувствата към тебе са приспани,

в очакване да ги събуди устрем.

Ще ме достигне твоята окръжност

и огън общ от костите ще пламне,

след нас ще се посипе мъдрост

и доброта за вечност ще остане.

19.01.2018г.

Елица

*****