Обичането….
Обичането никак не тежи.
То коства само вяра и надежда.
В небесната дъска блести
и в други измерения отвежда.
Прошепвам го на твоята душа
залутана във земни коридори,
а после се издигам и летя
по пътища от минало и нови.
Усеща ме душата ти в синхрон,
изпраща ми безмълвие и сила,
а после се отронва като стон
във моята душа все тъй ранима.
Намерила посоката в безкрай
се стрелваме изпълнени със нежност,
а нашият изгубен рай,
отново ни потапя в звездна вечност.
29.01.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар