Пак ще греят нашите
криле...
Изтича времето, тъгата
се смалява,
угасва моя
светъл слънчев ден,
една мечта
в безкрая оцелява
и знам
ще се завърне вътре в мен.
Далече си,
не те достигам още,
размахваш шапка
пълна със звезди
огряваш пак безсънните
ми нощи
и тихичко ми шепнеш за
преди.
Забравила съм. Беше тъй
отдавна
във други непознати
светове,
една красива спретната
ограда,
косите ми в различни
цветове.
Ще се завърнем. Има в
мене вяра,
че пак ще греят нашите
криле,
една любов сред бури
оцеляла,
ще е посока в синьото
небе.
08.01.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар