снимка
Всяко нещо с времето
си във ФБ
Начална
точка...
Една
небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а
в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена
стоя сама, във свойто тайно измерение,
по
стари древни правила, напред вървя със нетърпение.
А
ти ме следваш във дъжда, облечен в страх и недоверие,
пробождаш ме като стрела неспирно мое вдъхновение.
Редя
по стръмното цветя и с тиха нежност те опивам,
с
любов прегърнала света, във джоба си аз все те скривам.
Прелял
докрайно само в мен, покълваш като звезден пламък
и
пак за вечност си спасен, преглъщам те – последен залък.
А
после в нашта равнина, се скитаме немирно боси,
една
извечна светлина, от нас небето ще си носи.
Отново
ще си в страстен плен, на моята душа красива,
духът
ти с моя озарен, в историята ни така щастлива.
Комети
две на дълъг път, ще слeдват свойте коловози,
едно
магическо сърце, до слънцето ще ни превози.
А
там – от другата страна, ний с песента си ще изгреем,
в
една магическа гора, душите си докрай ще слеем.
От
пламъкът ни хвърковат, мечтата ни ще се досбъдне
и
тоз безумен кръговрат, в начална точка ще ни върне.
07.01.2018г.
Елица
*****
*****
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар