Да сме вечни...

Да сме вечни…

Пулсира в мен една любов,

написана във старо време

и нейния изгарящ зов,

отхвърля всяко тежко бреме.

Със нея грея и раста,

във нощите съм бяла птица,

без глас със мисли все зова,

душата му – една петица.

Живее той - накрай света -

немирен и премигващ вятър,

той пази моята съдба,

в космичния небесен шатър.

Споделям с него радостта,

да дишам в земната матрица,

делим със него тленността,

в една божествена зеница.

Накрая двама ще вървим,

в забравени земи далечни,

един копнеж неуловим

ще се досбъдне. Да сме вечни.

 

01.03.2018г.

Елица

*****