Многоцветни ветрила…
Въртят се многоцветни ветрила,
на пролетта са спътници, надежда,
във тихата блестяща синева,
магичен път отново се процежда.
По него скитат птици и звезди,
забравено-измислени понятия,
по стръмното му вятърът лети,
със многостранни светли възприятия.
Отвежда той във приказна страна,
където управлява с много нежност,
една висока плачеща върба -
пазител на изгубената вечност.
А там е трайна бяла светлина,
пулсиращите тайни се разкриват,
в безвремие се стели любовта,
посоките във извори се сбират.
Аз зная ще достигнем този бряг,
на който преродени ще живеем
и в неговия ведър необят,
ний песните от минало ще пеем,
защото носим в себе си мира,
триъгълната жива всеотдайност,
прегърнали в далечното мига,
ще начертаем новата безкрайност.
29.03.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар