Somewhere in the wind....: В сегашно време…

петък, 16 март 2018 г.

В сегашно време диша моя свят

чертае той реални коловози,

а пътя ми от слънцето огрян,

към бъдното замислено се носи.

Танцувам аз под вчерашния дъжд,

в дълбокото ми птиците се скитат,

а после те откривам отведнъж,

очите ми със твоите се сплитат.

И пак съм цяла някак си в съня,

една надежда тихо ме омайва,

свободна съм и трепетно горя,

а вятърът снагата ми извайва.

Усещам любовта ти като стон,

отронен от магическа китара,

душите ни се стрелват във синхрон,

пак слънцето след нас се разпилява.

Със утрото се връщам вътре в мен,

една жена – създадена звездица,

живота ми от твоя бряг спасен

ме пренаписва в профил на светица.

16.03.2018г.

Елица