Жената споделена в тишина…
на Жоро
Ще бъда топла, много топла в необята ти,
от мойта нежност кости ще болят,
безмълвна ще потъна във сърцето ти,
минутите за нас ще се стопят.
Ще бъдем аз и ти – два звездни атома,
притихнали в безкрайното небе,
ти огън ще си, аз пък просто вятърна -
една звезда във твоите ръце.
Ще бъде вечност, пламенна обичаност
за двете ни копнеещи души
и дни изпълнени единствено със истинност,
в безвремие преплетени следи.
Защото само с тебе съм завършена -
разказан водопад от светлина,
триъгълна и цветно непрекършена -
жената споделена в тишина.
Ще бъда път, и птица, и посока,
компас невидим, пламък и море,
и вярата във тебе светлоока
че двама ли сме – всичко е добре.
20.03.2018г.
Елица
*****
Честит световен Ден на
поезията
на всички приятели
творци!
Бъдете здрави и нека
вдъхновението
бъде ваш вечен светъл спътник!
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар