Слънчев ден...

Слънчев ден…

Вали във мене звездна светлина,

небесното ми шепне и ме скита,

в магична споделена тишина,

душата ми към бъдното отлита.

И виждам влакове като стрела

гори безкрайни, пясъци, кристали,

обгръща ме нетленна синева,

полетата зелени са заспали.

Ята от птици с вятъра кръжат,

флиртуват с дъждовете неуморни,

очите им разлистени блестят,

мечтите им са цветно животворни.

Привличат ме планински езера

и океани шепнещо омайни,

накрая преминавам през степта,

попила от безбройните и тайни.

Достигам до безименна скала,

там някога крилете си оставих,

проблясва вътре в мене вечността,

от своите тегоби се избавих.

Една любов остава вътре в мен,

прегърнала душата ми калена

и властва вече само слънчев ден

във приказна реалност сътворена.

23.03.2018г.

Елица

*****