Като вода от извор…
Неистово потрепва вътре в мен
една надежда в пролетта ни скрита,
събужда ме в изгряващия ден
от вятър и очакване обвита.
Прегръщам я, а после пак летя
по моите измислени пътеки
и все към тебе тихо се стремя –
една любов жадувана навеки.
Компасът ми нагоре сочи пак,
превръща в слънце с вяра дъждовете
и пак ме води към далечен бряг,
на който се пресрещат световете.
А там съм боса, звездна и с крила,
желания досбъдвам като птица,
а моята раздиплена съдба,
заключвам в свойта огнена зеница.
В безвремие ще скитам зная аз,
сподиряна от общата ни вечност,
и винаги в дванадесети час
ще ме обгръща твойта безсловесност,
защото съм частица светлина
която вътре в теб те укротява
и в бяла споделена тишина
като вода от извор те спасява.
26.03.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар