Реален...
Боли от някаква полуреалност,
боли от някакъв копнеж,
затваряме се във сакралност,
прегърнали един стремеж.
Боля те тихичко отвътре,
болиш ме в дните и в нощта,
предречено е нашто утре
на изток в родните поля.
Ще бъдеш вятър, стих и облак,
ще бъда кротка светлина,
преглътнал сетния си залък,
ще ме стопиш сред тишина.
Две птици ний ще сме в простора,
монети две на вечността,
надеждата на много хора,
че е решима тленността.
Когато в тебе аз изгрея,
когато в мен се въплатиш,
свободна аз ще се зарея
а ти реален
ще блестиш.
27.03.2018г.
Елица
**********************************
Енигматично...
Безмислена е тази смърт.
Една енигма е живота,
във този земен водовърт,
ний търсим пламенно кивота.
Гори във мен един въпрос -
къде ще трябва да се дявам,
а отговорът много прост,
ми казва как да оцелявам.
На теб ти давам светлина,
да те предпазва от тъмата,
а после с ангелски крила
се стрелвам бяла в тишината,
защото там – накрай света
е скрито нашето прозрение,
че дадените сетива
са просто начин за спасение
на всички атомни мечти
измислени от ветровете,
а в тях сме просто аз и ти –
творения на боговете.
27.03.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар