Като свещ...

Като свещ...

Компасът сочи запад пак,

душата ти без глас ме вика,

във този цветен кръговрат,

следите дъждове изпиха.

Прочитам твоето сърце,

по устните ти пръсвам нежност,

едно усмихнато небе,

прегръща общата летежност.

С разперените ми криле,

в земите чужди с теб трасирам,

обгръщам твоето лице

с ръцете си и в такт пулсирам.

Сред облаците бос летиш,

аз пътища чертая тежки

и все за нещо се виниш

бездумно, смело, по човешки,

но вслушан в топлия ми глас,

след полунощ  до мен притихваш,    

а любовта трептяща в нас,

във джоба си със устрем скриваш.

Със утрото съм тъй далеч,

една надежда с мен изгрява,

а ти оставаш като свещ

която в бури ме спасява.

02.09.2018г.

Елица

Сънувах те...

*****