Powered By Blogger

четвъртък, 13 септември 2018 г.

Душа звънлива...






Душа звънлива…

Аз вечно гоня птици и звезди,
очите ми са пълни с нежност,
досбъдвам тихо своите мечти,
в реалната раздиплена безбрежност.

Рисувам се по белия си лист,
крилете ми огромни се издигат,
пред погледа ми огнено лъчист,
магични обещания прелитат.

Родена съм да давам светлина,
да бъда разстояние и вечност,
а мойта цветно-бяла тишина
е призивът към други за човечност.

Вървя по пътя малка и добра,
прегърната от вятъра небесен,
изправена пред тежката съдба,
осланям се на ангелската песен,

извираща в сакралния ми свят,
пречистваща душата ми звънлива,
във нейния божествен необят,
аз винаги съм атомно щастлива.

13.09.2018г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар