Душа звънлива…
Аз вечно гоня птици и звезди,
очите ми са пълни с нежност,
досбъдвам тихо своите мечти,
в реалната раздиплена безбрежност.
Рисувам се по белия си лист,
крилете ми огромни се издигат,
пред погледа ми огнено лъчист,
магични обещания прелитат.
Родена съм да давам светлина,
да бъда разстояние и вечност,
а мойта цветно-бяла тишина
е призивът към други за човечност.
Вървя по пътя малка и добра,
прегърната от вятъра небесен,
изправена пред тежката съдба,
осланям се на ангелската песен,
извираща в сакралния ми свят,
пречистваща душата ми звънлива,
във нейния божествен необят,
аз винаги съм атомно щастлива.
13.09.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар