В очите ми
звездите се стопяват...
По миглите се спуска
мрак
В очите ми
звездите се стопяват
И пак очаквам в
сънищата знак
Надеждите в сърцето
оцеляват
Душата ми сред облаци
лети
И търси само твоята
посока
Оставя във небесното
следи
С усмивката си нежна и
висока
Не те достигам много си
далеч
Оставам пак на изток в
тишината
Но вътре в мене вечния
стремеж
Аз зная ще достигне
светлината
Шепти за нас безкрайното
море
Скалата ни от спомени
пропита
Над тях се рее седмото
небе
В една страна вълшебно
ветровита
Ще се завърнем в нашите
земи
Защото само там ще бъдем
цели
А миналото знам ще
преболи
Във новите космически
предели
12.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар