По финалната права...

По финалната права…

финална права вече ни зове

и тичаме разперили ръцете

шепти ни тихо синьото небе

закрилят ни в прегръдка ветровете

във моите проблясващи очи

очите ти потъват и се скитат

във утрото утехата трепти

и две души бездумно се преплитат

достигнали до точка Светлина

следите ни в синхрон се сливат

далеч остава всяка тъмнина

а страховете в земното попиват

вървели сме години към това

написано космическо начало

ела да помълчим сред тишина

от атоми проблясващи във бяло

а после надалеч да отлетим

разперили крилете си огромни

света за вечност ние да спасим

с вълшебствата си цветно животворни

17.10.2016г.

Елица

---

NOTE: Когато вземаме решения погрешно си мислим, че избора го правим ние. Всичко отдавна е предрешено. Ние просто сме оръдия на Божия промисъл. Бог избира, ние изпълняваме. Помня още оня сън – как скочих от парапета на скалата и останах на нея. Някъде долу беше реката, чувах я как шумеше. Страхувах се да тръгна да скачам към нея по терасите надолу. Страх ме беше да не си счупя нещо. Нямаше и път назад, защото парапета, от който скочих на площадката на скалата беше по-високо. И останах на скалата. Да чакам. Орела. Знаех, че ще си тръгна оттам, когато той дойде, разперила крилете. Не го видях в съня си. Останах на скалата. После отворих очи. Сега единственото, което знам е, че след досег с магическата точка, душата ми ще стане почти свободна. Просто защото все още сме в плен на обърнатия триъгълник. Дали ще разкъсаме този плен? Съдбата само знае…

Ели