Тихата ми ангелска душа…
Помниш ли крилете ми огромни
тихата ми ангелска душа
стъпките ми звездно животворни
танците ми огнени в дъжда.
Бях ти вярна само тебе имах
спазвах всички древни правила
вятърно измислена се скитах
във космична ярка полоса.
Двете ни магически планети
сипеха вселенска светлина
стъпките ни в облаците слети
пазеха неистово света.
Вещица безкрая ни преряза
и на две начупи любовта
времето завръщане предсказа
след безброй изгубени лета.
Следвах начертаната посока
търсих те наяве и в съня
болката ми тъмна и дълбока
мъчеше съдбата ми в нощта.
Срещнах те след хиляди години
и познах чертите от преди
ехото на дните ни щастливи
ме удави в твоите води.
Днес съм тук а ти от мен далече
и крепим във пламък обичта
разделени няма да сме вече
в двата края на една везна.
Ще изтлеят миналите рани
свободата пак ще бъде знак
а мечтите в минало приспани
ще ги сбъдне слънцето чудак.
06.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар