Безвремието пак да бъде
истина…
не искам да съм вече във ръцете ти
това е минало погубено отдавна
далече съм сега от бреговете ти
за нов живот душата ми разказва
обичала съм пламенно сърцето ти
летяла съм със теб до най-високото
все още пази стъпките небето ни
а споменът е скътан във дълбокото
простила съм ти всички прегрешения
оставила съм само свободата ни
горят във мен нечакани прозрения
изострят се до крайност сетивата ми
ще оцелеем просто е орисано
безвремието пак да бъде истина
в безкрайното отдавна е написано
че само ние с тебе знаем изхода
намери ме след куп различни залези
след ред жени преминали живота ти
не ме позна по външните ми белези
докосна те неистово душата ми
но твърде късно е за повторения
партньори сме единствено по работа
ти все така си мое вдъхновение
а аз съм вътре в тебе тихо вятърна
към теб вървя нарамила съдбата ни
и правилата следвам като птиците
ще се изгубят в облаци следите ни
когато в сребърно потънат жиците
14.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар