28.10.2016г.
Разрошена (но
все така ангелска)...
Понякога съм много разрошена. Но все така
ангелска. Мислите, чувствата, крилата –
всичко рошаво. В такива мигове ми се иска да пея. Песни за любов. Песни за
щастие. Песни, които сбъдват мечтите напук на всички пречки по пътя. Обаче не
пея. Само си подсвирквам. Любимите мелодии. И наблюдавам. Всичко от заобикалящия
ме свят. С любопитство и проницателност. Хората, пътищата, дърветата, простора,
слънцето, звездите. Намирам най-дълбокото и най-високото у себе си. Съединяваме
ги с невидим конец, после вървя по него. Жонглирам с търпението си. Тренирам вярата си. И отсъждам аргументите За
и Против дадено решение. В моментите, в които съм много разрошена, съм и много
добра. У мен покълва зрънцето на
сбъдването. Търкулвам го сред мечтите си и оставам в трепетно очакване. Правя това, което зависи от мен, а останалото
оставям на съдбата. Събирателната точка винаги е усещането за любов. Онази
голямата, всеобхватната, която ме следва в дните, омагьосва нощите и сънищата
ми, кара ме да летя много далеч в мислите си и събира у мен вселените родени от
милиони клади. Винаги след такива
разрошени мигове стигам до точка освобождаване. Онази мяра за всеобхватност,
която е индивидуална за всеки човек, но с която се усещаш достатъчен - на себе
си и на другите. Когато съм разрошена усещането за вълшебност на този толкова
объркано подреден свят е почти сто процентово. Когато съм разрошена обичам да
бъда докосвана и споделена. Времето спира и макар за кратко намирам себе си. И
така всеки път....
Ели
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар