На атоми раздипляйки кръга…
забулена от вечност и звезди
душата ми невидима се скита
в далечните пространства тя лети
от вяра и хармония пропита
компас и е вълшебната любов
едно щастливо зрънце в синевата
сред вятърно-магичен благослов
танцува тя ефирна по Земята
не я вини че още вътре в теб
крилете и пулсират като птици
предвестници на всеки следващ ден
блестят със страст във твоите зеници
ще дойдат по-свободни времена
в които камъкът подхвърлен във водата
на атоми раздипляйки кръга
ще нарисува път за светлината
05.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар