Опит за автопортрет….
имам във себе си устрем и вяра
с думи докосвам небето
пазя се някак висока и цяла
тлее във мене детето
сутрин съм сънена светла щастливка
скачам и литвам в простора
първо дарявам с перо и усмивка
всички пресрещнати хора
зная да пея от старите песни
онези за радост бригади и срещи
правя си дните омайно чудесни
от време на време се мръщя под вежди
имам приятели цяла тирада
обичам да ги ядосвам
те пък ми казват че вечно съм млада
техните мисли с очи омагьосвам
скачам на слънчеви бели въжета
в нощите често съм птица
не съм целунала много момчета
любим е единствен на него съм жрица
редя във безкрая звезди и планети
мечтая за огнени бягства
доверие сляпо не давам на всеки
пътувам в незнайни пространства
единствено с обич прегръщам света ти
и вливам във него надежда
раздиплена крача на сън по брега ти
а вятър далеч ме отвежда
следи ме смълчано-наситено в дните
превързвай отдавнашни рани
ще бъдат досбъднати зная мечтите
родени във извори стари
09.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар