Powered By Blogger

сряда, 16 ноември 2016 г.

Възкръсване...



Възкръсване...

Възкръснах в друго тяло този път
И него ще превърна във вълшебно
Защото знай най-важен е духът
Това е зрънцето което е потребно

Аз пак ще имам сигурни криле
Които ще ме носят надалече
В очакване на звездни ветрове
Магичните ми кости ще са вечни

А ти ме следвай кротко със очи
В бездумните ни клади се откривай
Със моите изгарящи следи
Безплътен като сенките се сливай

Копнеят ни познати брегове
Една безкрайна вяра и надежда
Във стари огледални светове
Съдбата ни ще се оглежда

15.11.2016г.
Елица

Няма коментари:

Публикуване на коментар