Крачки…
не зная колко крачки ни остават
невидими са – трудно ги броя
следите ни в безкрая се стопяват
по тях аз бяло-есенна валя
измервам ги със шепите за нежност
претеглям ги с вълшебните везни
а после с поглед към табела „Вечност“
ги хвърлям към сестрите ми звезди
летя безплътно-вятърна във мрака
и търся нашта обща светлина
в далечното душата ти ме чака
загърната във плащ от тишина
но аз не бързам бавничко напредвам
към седмото небе накрай света
вълшебен план от миналото следвам
и знам че пак свободна ще блестя
а ти бъди ми страж магична птица
посоката на моите крила
пази ме в твойта огнена зеница
в сакралното досбъднал любовта
02.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар