Ще дойде време пак да полетиш…
Вървиш по пътища от стари времена
напредваш бавно в своята реалност
прегърнал си нелеката съдба
настроил си я в своята тоналност.
Една река те води все напред
завръща те към минали копнежи
във хватката на земния ти гнет
припомня за вълшебните стремежи.
Безмълвни чакат твоите крила
отново да ги сложиш във зората
а после по вселенски правила
да възродиш от пепел свободата.
Бъди любим, приятел и герой
по стъпките си пръскай светлината
във нежния магичен звездоброй
споделяй се докрай на тишината.
Ще дойде време пак да полетиш
мечтите си в безкрая да досбъднеш
ти грешките докрай ще изплатиш
при истината нов ще се завърнеш.
23.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар