С единствена посока
Любовта...
стоях на прага на
съдбата
загледана във
звездното небе
настроила докрайно
сетивата
на моето изстрадало
сърце
държеше ме ти нежно
за ръката
а времето забави своя
ход
потънах като птица в
тишината
на новия космически
живот
издигнахме се
станахме комети
носители на вечна
светлина
а срещани по пътя ни
планети
споделяха с духа ни
радостта
отидохме си в пето
измерение
с единствена посока
Любовта
в магическо безкрайно
единение
във костите се върна
младостта
на спирка „Щастие”
вълшебен бряг
очакваше следите ни
дълбоки
във стария магичен
свят
се сбъднаха мечтите
ни високи
06.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар