Powered By Blogger

неделя, 6 ноември 2016 г.

За отдаването на енергия...





NOTE:  Обичам да ти давам частици от себе си. Онази по-добра част от мен непрестанно търси твоите пътища и невидимите траектории на душата ти. Съединявам с вяра световете ни и ги карам да блестят през времето и пространствата. Броя стъпките си. Броя стъпките ти. Всички онези мигове, когато ме прочиташ. Ставам завършена. Магически цяла. И безкрайна. Във думите е скрита сила. Едно усещане за вечност вътре и извън нас. За непреодолима обвързаност. И тишина. Вселената направлява стъпките ни. На нас не не остава нищо друго освен да следваме посоката. Вятъра ни помага при разперването на крилата. Магически фенери чертаят знаци в нощите. Превръщат ни в сенки. После пак в хора. Усещаш ли непрестанната трансформация? Дописването на изреченията. Довършването на мислите. Изричането на молитвите.  Дълго се борих сама със себе си. Но си дадох сметка, че отдавна живея в безвремие и наистина най-голямата радост ми носи действието по отдаване на обичта. Не мисля върху получаването. То е извън мен. И така летя. Ден след ден. Нощ след нощ. Бавно и сигурно приближавам ръба на света. И онази среща, която ме чака от хилядолетия. Ще бъда достатъчно мъдра. Ще бъда достатъчно силна. Ще бъда достатъчна част от теб. За да сбъдна чудото. Нито повече, нито по-малко.

06.11.2016г.
Ели   

Няма коментари:

Публикуване на коментар