На пътя ми във края…
обличам се във бяло и вървя
по моите усмихнати пътеки
и все така вълшебна ти мълвя
за тайните ми пазени навеки
една надежда грее тихо в мен
раздипля се по дланите ми нежни
досбъдвам се във всеки следващ ден
летят към тебе мислите копнежни
на пътя ми във края песента
от твоята китара се разстила
прегръща ни в безкрая вечността
а времето завинаги се спира
23.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар