Войникът в мен...
Войникът в мен в нощта
ми заговори
Нарами снайпера пое на
бой
Една врата безшумно се
затвори
Изчезнах зад вълшебния
завой
Пътувах дълго и спасих
Земята
За друг живот духа и
възродих
Във битките спечелих
свободата
Сред пагубни куршуми се
спасих
Възвърнах си забравената
смелост
Сърцето ми откри покой
На враговете дадох
просто нежност
Простих им сред вълшебен звездоброй
Аз станах бяла светла и
висока
Завърнах се с порастнали
коси
Една река щастлива и
дълбока
Ме съхрани сред ято от мечти
Безкрая нов душата ми
прегърна
Разпери мойте вятърни
криле
И вярата в доброто ми
възвърна
А после към небесното
пое
02.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар