Ще има край вълшебен и логичен…
остави ме белязана за вечност
прободе ме на хиляди места
прегърна ме с нескрита нежност
а после ме обрече да кървя
земята се върти необуздано
и няма вече твърди правила
тъгата във сърцето ми събрана
се стели сред априлската мъгла
един въпрос душата ми изгаря
превръща ме във мъничка звезда
надеждата ми бавно се стопява
след мен остава само тишина
не искаш да ме пуснеш да си ида
следиш ме пак и пак с очи
желание в зениците приижда
и пак копнееш моите лъчи
във бъдещето тъмна неизвестност
ни сграбчва и ни пречи да летим
а обичта се скита във безбрежност
в ръцете и невидими блестим
не ме напуска огненото чувство
превръща ме в завършена жена
без твоето присъствие е пусто
самотна съм във тази синева
но ти бъди свободен и различен
живей далеч от моята земя
ще има край вълшебен и логичен
в безвремие когато затрептя
11.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар