Тиха…
тиха обич шепне вътре в мен
вятърна във звездното сънува
после във изгряващия ден
мислите ми огнени вълнува
ти ми пееш в пролетни мъгли
нищо от гласа ти не разбирам
после във душата ме боли
път към теб така и не намирам
колко още трябва да вървя
колко още трябва да изстрадам
като дъжд в далечното валя
все към теб ръцете си протягам
пак в река превръщам се тека
а пък ти си вятър недолюбен
зная че не ще те преболя
в моите контури си изгубен
времето е общата врата
към света от друго измерение
там ни чака нашата съдба
и вълшебно ново сътворение
02.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар